Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив.

Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.

14 април 2025 година
Днес повече от четири часа прекарах в пункта за кръводаряване. Харкив. Около медицинския център няма място за паркиране, опашката от коли се точи километър. Кръвта я взимат в сутерена и хората  си чакат реда по стълбищата...  Всичко е препълнено чак до третия етаж.

Вчера след нещастието в Суми някой е писал в обществените мрежи, че в този град няма донорски център, а Харкив е най-близко. Жителите на Харкив откликнаха незабавно. Медиците споделят, че през вчерашния ден хората са били двойно повече. Но и през днешния ден те не престават да прииждат – дами и мъже, пубертети и пенсионери, военни и цивилни.

" А " негативна – без да се редят! – извиква здравна сестра някъде нагоре и народът дава път на белокос мъж. – Рядко срещана група, доста е нужна – изяснява девойката.

Опашката е тиха, съвсем безмълвна. Никой не приказва гръмогласно по телефона, не се блъска, не разисква вести. Зави сирената, в коридора излиза докторът. Казва с усмивка:

" Разбирам, че вие тук всички сте харкивчани, само че моето обвързване е да ви подсетя за леговище. "

Момчето на към двайсет години му дава отговор:

" Вие единствено не спирайте, мен единствено за един час ме пуснаха от лекциите. "

" Няма да стопираме, не се тормозете ", споделя докторът.   " Пунктът работи до три, само че ние няма да тръгнем, до момента в който вие сте тук. "

Аз напуснах кабинета в три и половина, опашката не се беше смалила. Пред мен стояха две девойки, приличаха на ученички. Стояха като всички други – дълго и безмълвно. И ето, към този момент на влизане в залата за кръвопреливане се разсеях, слагах си калцуни, обръщам се, а едно от девойки рони сълзи. Отказали й, тъй като тежала под петдесет кг. Детето се разплака, тъй като не можа да избави нечий живот. Това е всичко, което би трябвало да знаеш за индивида.

P.S. Чудовищната покруса в центъра на Суми е следващото кърваво закононарушение на кремълския режим и всичките му поддръжници – и лъжливо викащите, и срамежливо мълчащите. И ние, украинците, повече не одобряваме разновидността „ да горите в пъкъла! “. Ще горите тук, на земята. Желателно живи.

***

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.

Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във " Военният дневник на една харкивчанка " украинската журналистка и писателка Анна Гин. 

Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.